Ще бъда кратък. Списание Про-РОК този месец издава своя стотен брой. Списанието, което чета от 10 години (т.е половината от съзнателния ми живот) и в което пиша от почти 6. Сигурно ще е клиширано, ако кажа, че буквално съм израснал с него, но това е простичката истина.
Сто броя не са малко, не са и чак толкова много, но на фона на действителността в кенефа, който някои все още имат овчедушието да възпяват като "мила родино" и в който живеем, това е добро постижение. А и се сети колко независими списания у нас могат да се похвалят с това. Не съм съвсем сигурен, обаче в главата ми се върти една цифра, която много прилича на 0.
Защо точно ние стигнахме дотук, а не някой друг? Честно, не е лесно да си отговориш на това. Сигурно защото си вярваме, но без да се приемаме твърде насериозно. Защото си имаме нещо наше, зад което всички стоим на 100%, независимо от компромисите, които понякога ни се налага да правим дори със самите себе си. Не сме защитавали чужди интереси и не ни е движила идеята да сме опозиция на който и да е - по-скоро през годините имаше някакви опити на някакви хора да бъдат наша опозиция, но къде са те сега?
Може би ключът е просто това, че всички ние приемаме Про-РОК като част от живота си. Не като хоби, не като нещо, с което се занимаваш само тогава, когато нямаш какво друго да правиш. Сигурен съм, че ако на който и да е от нас му вземеш крайните срокове, мрънкането на главния редактор, напрежението и няколкото дни в месеца, в които му се налага да пише до 8 сутринта, както Стифф беше казал, ще получиш някакъв непълноценен индивид. Той казва също, че Про-РОК е и кауза, но това е доста непълно. Той е, да, точно така, начин на живот. Отношение, ако ти харесва повече. Защото сред нас има всякакви - студенти, мениджъри, бачкатори, безделници (Торден), тийнове, горди бащи, застаряващи чичаци (хе-хе!), хора с различно ...ъъъъ... социално и каквото там друго има положение, обаче има едно нещо нещо, което ни прави абсолютно равни един на друг и това е Про-РОК и отдадеността ни към него. В случая нищо друго няма значение.
Не знам дали някой от нас се е надявал да се задържим 12 години наоколо, но с хората, които стоят зад всичко това, мога да си позволя дързостта да вярвам, че списанието наистина oтговаря на заглавието на това, което четеш сега. Все пак надживяхме и преживяхме много и сигурен съм, ще преживеем и надживеем още.
Честит стотен брой на единственото списание за метъл в България. Време е да празнуваме!