Новата година за More Blood започва точно така, както и очаквах - леко мудно, озвучавана от супер злия последен Brutality Will Prevail и преди всичко, с все още неоттърсилата ми се от следобеден сън вкисната физиономия пред лаптопа. Приеми това за нещо като интро и първо, нека ти благодаря за неочаквано големия интерес през последните няколко месеца, и също да те помоля учтиво да не ми бъде задаван въпросът кога?, понеже не съм баба ти и и не ти давам по 10 лв всеки път, когато взема пенсията на седмо число. Да речем, че ще се постарая да си говорим по-често. Какво друго? От време на време ще ти разказвам някоя забавна история от леко идиотското си ежедневние - например как един от най-добрите ми приятели го удари гръмотевица от нищото (образно казано) и стана ревностен православен, който ми се кара за това, че съм правил момичетата "свиркаджийки", макар че това не е съвсем смешно, ха-ха-ха, ще те заливам с още повече глупости и естествено, ще бъда още по-краен в отношението си към вкуса, разбиранията и битието на байганьовския метъл.
Ми това е засега. Бъди здрав и не забравяй, че животът има две страни, така всички, които ти казват да обръщаш внимание на позитивните неща и като малоумен да изключваш негативите, да го духат, защото това значи да си затвориш очите за една голяма част от лайната, които се случват около теб, а ние все пак сме homo sapiens, а не шибани едноклетъчни, на които единствения им способ за оцеляване е избирателната пропускливост. Stay negative.
П.С. Взех си куче - намерих го на улицата, прибрах го, изкъпах го и го нарекох ЗОМБИ и днес вече чака втората си ваксина. Всичко беше прекрасно, докато не разбрах, че първите 3-4 месеца малката гад ще пикае и кендза общо около 30 пъти на ден. Хайде, намери ми позитивите в половин килограм hot poop ежедневно. Предизвиквам те.
