БЪЛГАРСКИЯТ ОНЛАЙН МЕТЪЛ ЖУРНАЛИСТ?, ЧАСТ 2

И така, ето я втората (и последна) част на Онова, Което Нарани Чувствата На Някои Хора. Този път с любезната помощ на колегата ми и добър приятел Torden, който написа "Виж мамо, това съм аз!" образът. Оставям четенето и оценките на теб, защото при мен е петък вечер и е крайно време за малко рокендрол по нощните клубове. Наздраве, за пореден път!






КОНЦЕРТНИЯТ ГИД/ГУРУ
Общ профил:
Концертният онлайн гид е уникалнo по рода си същество, което в тъпотията си засенчва всички останали, изброени в тази и предната част. Критериите му за това какво е добър концерт са изключително занижени, понеже той никога през живота си не се е докосвал до истински европейски фестивал например, но не това е най-лошата му черта. Как ще го разпознаеш? Хм, не е кой знае колко трудно. Той никога няма да сметне това, че теренът е кочина и хората около него са до врата в кал за минус. Нито това, че бирата е разредена с вода или че за сума, за която в Европа ще гледа 40 банди, тук гледа 3. Не, подобни незначителни детайли не заслужават внимание, защото "то навсякъде е така бе, кво", а и все пак не можеш да кажеш лошо за хората, които са ти дали „акредитация”. И докато ние, останалите, ходим на концерти и гледаме банди на сцената,  пред неговите очите се случват такива невероятни неща, каквито дори някой достатъчно смахнат гений като Ейч Пи Лъвкрафт или Алджернън Блекууд не би могъл да си помисли. Концертният гид го отвличат извънземни, пържат го с ток, присъства на черни меси, вижда как Червено море се разтваря на две, водят го на екскурзия в Аушвиц, оставят го да крещи смъртожаден и понякога го спипват в някоя малка уличка и му казват „Шшшш, аз не съм крадец!”. Добре де, последното се случва наистина. Друго любимо занимание е да пише за банди, от които си няма и понятие, да коментира концерти, които не са се състояли и да пише за „невероятното настроение” на някой, за когото дори Уикипедия ще ти каже, че е останал вкъщи при семейството си. А, и сетлистите му са грешни винаги. ВИНАГИ.

Възраст: Казват, че за любовта нямала значение. Е, важи и за невежеството.
Примерен никнейм: Iommi, Galadriel, Whoracle
Ключови фрази: too many to list, но поренето на космоса и правенето на любов с публиката са ми много любими
Средна дължина на репортаж: Много. Твърде много.


ВСЕЯДНИЯТ


Общо профил:
Той иска да слуша и разбира от всичко, за това ще ти каже, че  харесва еднакво да речем Manowar, Pink Floyd, Green Day и Avenged Sevenfold. Понеже е всеяден, напоследък се опитва да започне да харесва Bring Me The Horizon или Asking Alexandria, за да не изостава от останалите и да бъде модерен, но опитите му се увенчават със колеблив успех. Естествено, невероятната му широкоскроеност му дава възможността да гледа „обективно” на съвременната сцена, но истината е, че той никога не харесва нищо истински, въпреки, че може да ти цитира дискографията на някоя от гореизброените банди песен по песен. Toчно затова е и всеяден - просто яде всичко, което му подхвърлят, без да различава вкуса на каквото и да е.

Възраст: 20-30 години
Любими банди: Metallica, Jethro Tull, Sabaton, Mastodon, Roger Waters, Borgore, August Burns Red
Примерен никнейм: EverEve, Sandman, Malatesta
Ключова фраза: „за съжаление не съм убеден, че бандите от това ново поколение...”
Средна дължина на ревю: 5000 символа

НЕПИШЕЩИЯT

Общ профил:
Известен е с това, че някога, някъде, е написал едно ревю и оттогава има самосъзнанието, че е част от „братството”. Може да не пише, но за сметка на това обича да коментира останалите хора, които го правят и да ги нарича по възможно най-селташкия начин - „адаша”, „градския”, „селския”, „онЯ малкия” и т.н. Няма скрупули да твърди, че пишещият-X едно време бил еди-какъв-си, но днес „нещо много му са се вдигнали акциите и явно се мисли за голяма работа.” И т.н.

Възраст: приближава или минава 30-те
Любими банди: Metallica, Iron Maiden, Sepultura, Machine Head
Примерен никнейм: Penko, Devil_Driver, Zdravko82,
Ключова фраза: „Тоя ли ве, тоя го знам, чакай да ти кажа за него...”


ЗАБЛУДЕНИЯТ

Общ профил:
Обикновено се чувства много объркан, когато някой му каже, че David Coverdale не е най-великият певец на света, че Ritchie Blackmore или Yngwie не са най-великите китаристи, че продажбите на Rainbow са като незначителна пръдня в сравнение с тези на Def Leppard и че не Hammerfall и Sonata Arctica, а например Shadows Fall и God Forbid продължават оттам, докъдето са стигнали Iron Maiden и Judas Priest през 80-те. Схващанията и разбиранията му за музика са триумф на изкривената соц и пост-соц музикална кОлтура, която типичните за българина патриархални традиции се предава от поколение на поколение. Началото обикновено е някоя увяхнала балкантонска плоча на Whitesnake или нещо от сорта и за това в ревютата си обича категорично да твърди, че еди-коя-си-банда е недостижима за „тия новите”.

Възраст: от 25 нагоре
Любими банди: Ynwie Malmsteen, Whitesnake, Rainbow, Running Wild
Примерен никнейм: Kiske, Speedking, Restless Heart
Ключови фрази: „The Who? КОЙ?” „Никога няма да забравя как едно време баща ми като ми пускаше Deep Purple…”, „David Coverdale е в невероятна форма дори след 40 години на сцена...”

ВИЖ, МАМО, ТОВА СЪМ АЗ!
Общо профил:

Има блог, чиито читатели се изчерпват с мама, тате, бай Жоро от петия етаж и тайно влюбената в него колежка от университета. За сметка на това е свръхпродуктивен и ако попаднеш за пръв път на негова територия, ще останеш с впечатление че изслушва едва ли не 70-80 нови албума месечно, при това задълбочено. Лесно може да бъде объркан със Всеядния. Няма късмета на концертния гуру, организаторите на концерти не го ебават за нищо и репортажите му често се свеждат до свиренето на кварталната банда в местната кръчма. Характерна черта е непрекъснатият спам в сайтовете на любимите му медии или фейсбук страниците на неговите идоли (за справка - виж по-долу), където има теоретичен шанс да бъде видян. В идеалния случай излъгалите се да кликнат върху линка не му теглят мазна псувня, преди да затворят страницата. Негов най-добър приятел е Encyclopaedia Metallum. И чаровницата Деснислава, на която понякога изневерява с палавата Левислава.

Възраст: 16-66

Любими банди: Отвори метъл архивите и карай наред.

Примерен никнейм: Disciple, Ballcrusher, Bloodstained или име на друга любима песен.

Ключови фрази: “Много як материал! Чудесна новина! Ето и моето мнение по въпроса: http://...”, „(Попълни името на кварталната банда) публикуваха на фейсбук страницата си моето ревю! За да го прочетете, кликнете тук: http://...”
Средна дължина на ревю: 666666 символа

Има и още един тип - този на саморазпозналия се, но за него няма нужда да пиша. Ха-ха-ха!

POLAR: BIG BEATS, STRONG BOOZE, LOOSE MORALS, GOOD TIMES

Аха, кратък разговор с един от китаристите на Polar, Max, точно така. Това казва всичко. Който следи от близо съвременната британска сцена, няма нужда от обяснения, а за тези, които не го правят пък стига да кажа, че Polar издадоха втория най-добър пънк албум през 2012-та. Първото място е друга тема, разбира се, по-важното е, че и това тук е първото интервю в блога ми. С него може би за последен път тази година чуваш про-британска пропаганда от мен, обаче не си мисли, че този формат ще стане обичаен за moreblood. Някъде другаде може би да, но не и тук. Хайде, приятно четене, а малко повече информация можеш да намериш най-отдолу.

 Max, наздраве за дебютния албум! Честно казано, надмина очакванията ми и мисля, че е фантастичен.

О, благодаря, човече. Вече минаха няколко месеца от излизането му и се чувстваме наистина чудесно, защото реакциите на хората и отзивите в пресата са страхотни. Това ни зарежда с толкова много енергия, че искаме да ей сега да тръгнем на турне и да не се приберем вкъщи следващите няколко месеца.

Сигурно всеки втори те пита това, но все пак - защо Iron Lungs? Може би защото албумът е толкова тежък, че ти трябва чифт от тези, за да оцелееш, ха-ха-ха?

Не е лоша гледна точка, но това е по-скоро метафора за нещо, което те кара да дишаш по-различен въздух от останалите хора, нещо, което те държи наистина жив. За нас това е тази банда. Тя е причината да оцеляваме всеки ден. Това е първият ни албум и първото нещо, което оставяме след себе си. Не е последното обаче, повярвай ми!

Наричам банди като вас, Gallows, Feed the Rhino и Whitemare „атомен пънк”.  Съгласен ли си общо взето с този етикет?

Трудно е да говориш за жанрове, защото са толкова много. Не прегръщаме никой жанр. Искаме да мислим, че с всеки албум ще се развиваме и ще бъдем различни. Ако „атомен пънк” значи, че искаш да експлодираш, докато ни слушаш, то тогава  това е страхотен етикет!

Първият сингъл от албума се казва H.E.L.L. Как мислиш, дали това е музиката, която слушат А.Д.А?

Не мисля, че сме достатъчно тежки за там! По-скоро си представям да звучи нещо като Slayer, ха-ха!

Айде бе! За там сте си, ха-ха-ха! Всъщност след EP-то This Polar Noise очаквах да поомекнете и да издадете нещо доста по-мелодично, обаче Iron Lungs е поне 2 пъти по-тежък от всичко, което сте правили преди това. Въпросът е логичен. Защо?

Честно, по-скоро бих казал, че Iron Lungs е най-мелодичното ни нещо досега. В онова EP ритъмът просто беше смазващ! Както казах, опитваме се постоянно да правим нещо различно. Не мисля, че сме станали по-вкиснати или цинични от преди, по-скоро сме наоколо повече време и сме имали възможност да попием влияния от повече места.

“Just thank God you are not in our shoes” чете надписът на една от тениските ви. Толкова ли е трудно да си част от банда като Polar?

Да си в която и да е банда си е тежка работа. Слоганът върху тениската е препратка към всички жертви, които сме направили, за да водим този начин на живот и да бъдем музиканти. Това не значи, че има дори минута, в която не се чувстваме щастливи от това, което правим. Не мисля, че който и да е от нас щеше да промени нещо или да направи друг избор в миналото, ако имаше възможност. 

Миналата година участвахте в убийственото Six Great Reasons (TRC, Polar, Heart In Hand, Brotherhood of the Lake, Mallory Knox, Your Demise - б.а.) турне. Я дай тогава поне една причина на хората, които четат това, да чуят Iron Lungs?

Всеки, който има нужда от освежаваща почивка от рутинния и досаден хардкор/пънк, с който се сблъска ежедневно, ще ни чуе. В него има толкова много енергия, че ще те накара да навреш главата на баба си в задника й, сериозно.

Това прозвуча като предупреждение, хе-хе. Представи си, че става чудо и дебютът ви се покрива с платина в Обединеното Кралство. Какво ще бъде първото нещо, което ще направиш тогава?

Не знам, сигурно ще питам личната си прислуга къде ми е чая! 

Окей, и понеже се ориентирам към приключване, моля те, кажи ми как можахте да измислите песен, която да се казва Tonight Matthew I am the Batman, ебаси?

Ами, песента е за нещата, за които човек обикновено съжалява. Заглавието няма нищо общо - просто решихме, че е шибано яко!

Аха, а ако беше ти беше Батман, чий задник щеше да нариташ първо?

С удоволствие бих размазал главата на Justin Bieber в някоя стена!

А, това беше чудесно за финал. Айде, доскоро, ха-ха!


БЛИЦ!

Питах Max още едно-две неща, преди да му досадя съвсем. Ето какво отговори той с една дума. Буквално.

Как си представяш типичния фен на Polar? “Пие бира със сигурност.”
Кралица Елизабет? „Стара дама.”
Някоя друга убийствена ъндърграунд хардкор/пънк банда? „Palm Reader. Имам чувството, че ще ти харесат.”
Sex Pistols? “Миризливи пънкове.”
Шекспир? „Ромео, разбира се!”
Polar? “Имаме розов ван.” 

 
Iron Lungs е на пазара от Wolf at Your Door Records, това е официалният им фейсбук профил, а музика и мърч можеш да намериш тук и тук.

КАКВО ОТКРИХ ТОВА ЛЯТО?

Открих, че трипер и хламидии се хващат по-лесно, отколкото си мислиш и... опс, това беше за другия ми блог, ха-ха... Така де, ще си говорим за музика. Знаеш, че лятото почти никой (който има значение) не издава, така че това е перфектен момент за наваксване и запълване на разни дупки в музикалната ... да го наречем култура. Този път реших да ти споделя докъде стигнах аз през лято 2012. Ами, да видим...


RICKY WARWICK

Ricky е известен на максимум десет души в България, а аз лично познавам точно един човек, който да е фен на The Almighty. Тук обаче няма да си говорим за тях, а за самостоятелнoто му творчество. Буквално се СБЛЪСКАХ с него, докато пътувахме със Стиф за Каварна и той пусна в плейъра Love Many Trust Few. Сещаш се, ситуацията беше от типа „Ама аз това защо не съм го чувал по-рано?”. После изслушах шибания албум над триста пъти, преди да спра да го въртя постоянно. Става въпрос за американа, рокабили и всичко друго, което ти идва наум, когато чуеш имената на Bruce Springsteen и Neil Young. Ricky има още два албума, Tattoos & Alibis и Belfast Confetti, обаче Love Many Trust Few някак си просто изпъква пред тях.




LIZZY BORDEN
Иска ми се и тука да е като в нормалните страни - хората да ходят по концерти и впоследствие да стават фенове на някоя банда, а само да ходят на концерти, защото харесват ...... (тук постави произволни немски и/или скандинавски пауър метъл доайени). Идентичен беше случаят при мен с Lizzy Borden - група, която досега бе минавала единствено покрай периферията на слуха ми и която тотално ме спечели с един най-добрите концерти, на които изобщо съм присъствал. Ако и ти не си особено навътре, ти препоръчвам да започнеш отзад напред с Appointment With Death от 2007-ма и имай предвид, че на живо този човек звучи още по-добре. Класически хеви метъл, какво повече да кажа.




GHOSTPOET

Не ме питай откъде, няма значение и не, не е метъл, не е рок, не е и хип-хоп, трип хоп или пост рок. Ghostpoet е от онези безстилови артисти, които хем супер много харесваш, хем не би рекламирал на приятелите си. Най-общо това е музика, която е най-добре да слушаш между 3 и 6 сутринта, махмурлукът е по желание. Пробвай.





SIGNAL

Една от бандите на Mark/Marcie Free - вероятно най-известния транссексуален в света на рока, чийто глас няма да спра да обичам заради Ready to Strike и Thrill of A Lifetime на King Kobra. Loud & Clear на Signal е един от онези забравени (или незапомнени, и аз не знам) албуми, които изкарват на повърхността неудобната истина, че през 80-те такова нещо като слаб AOR няма. Шегичка. Или пък не.




BLESSED BY A BROKEN HEART

Признавам, тези не ги дишах в началото, обаче с времето свикнах да преглъщам гнусните встъпителни сабатонски клавирки и гейските двойни касички и започнах да обръщам внимание на сърцевината, а именно - убийствена рок музика, каквато никой не е правил примерно от времето на Slave to the Grind на Skid Row. А едно от парчетата им се казва Shut Up and Rock, ебаси, наистина никой вече не прави такава музика.





LOSTPROPHETS
Времето има гадния навик да те кара понякога да забравяш любимите си банди. E, и на мен ми се случи с Lostprophets, но последният им албум Weapons беше добра причина да поотупам нещата от прахта и да си обещая никога повече да не го правя. Lstprphts са голяма банда, мамка му, но това надали е нещо, което милионите им фенове по света не знаят.




Сори, че този път не съм много метъл и не съм много модерен, но ще го преживееш. Айде, cya.