Открих, че трипер и хламидии се хващат по-лесно, отколкото си мислиш и... опс,
това беше за другия ми блог, ха-ха... Така де, ще си говорим за музика. Знаеш, че лятото
почти никой (който има значение) не издава, така че това е перфектен момент за
наваксване и запълване на разни дупки в музикалната ... да го наречем култура.
Този път реших да ти споделя докъде стигнах аз през лято 2012. Ами, да видим...
RICKY WARWICK
Ricky е известен на максимум десет души в България, а аз лично познавам точно един човек, който да е фен на The Almighty. Тук обаче няма да си говорим за тях, а за самостоятелнoто му творчество. Буквално се СБЛЪСКАХ с него, докато пътувахме със Стиф за Каварна и той пусна в плейъра Love Many Trust Few. Сещаш се, ситуацията беше от типа „Ама аз това защо не съм го чувал по-рано?”. После изслушах шибания албум над триста пъти, преди да спра да го въртя постоянно. Става въпрос за американа, рокабили и всичко друго, което ти идва наум, когато чуеш имената на Bruce Springsteen и Neil Young. Ricky има още два албума, Tattoos & Alibis и Belfast Confetti, обаче Love Many Trust Few някак си просто изпъква пред тях.
LIZZY BORDEN
Иска ми се и тука да е като в нормалните страни - хората да ходят по концерти и впоследствие да стават фенове на някоя банда, а само да ходят на концерти, защото харесват ...... (тук постави произволни немски и/или скандинавски пауър метъл доайени). Идентичен беше случаят при мен с Lizzy Borden - група, която досега бе минавала единствено покрай периферията на слуха ми и която тотално ме спечели с един най-добрите концерти, на които изобщо съм присъствал. Ако и ти не си особено навътре, ти препоръчвам да започнеш отзад напред с Appointment With Death от 2007-ма и имай предвид, че на живо този човек звучи още по-добре. Класически хеви метъл, какво повече да кажа.
GHOSTPOET
Не ме питай откъде, няма значение и не, не е метъл, не е рок, не е и хип-хоп, трип хоп или пост рок. Ghostpoet е от онези безстилови артисти, които хем супер много харесваш, хем не би рекламирал на приятелите си. Най-общо това е музика, която е най-добре да слушаш между 3 и 6 сутринта, махмурлукът е по желание. Пробвай.
SIGNAL
Една от бандите на Mark/Marcie Free - вероятно най-известния транссексуален в света на рока, чийто глас няма да спра да обичам заради Ready to Strike и Thrill of A Lifetime на King Kobra. Loud & Clear на Signal е един от онези забравени (или незапомнени, и аз не знам) албуми, които изкарват на повърхността неудобната истина, че през 80-те такова нещо като слаб AOR няма. Шегичка. Или пък не.
BLESSED BY A BROKEN HEART
Признавам, тези не ги дишах в началото, обаче с времето свикнах да преглъщам гнусните встъпителни сабатонски клавирки и гейските двойни касички и започнах да обръщам внимание на сърцевината, а именно - убийствена рок музика, каквато никой не е правил примерно от времето на Slave to the Grind на Skid Row. А едно от парчетата им се казва Shut Up and Rock, ебаси, наистина никой вече не прави такава музика.
LOSTPROPHETS
Времето има гадния навик да те кара понякога да забравяш любимите си банди. E, и на мен ми се случи с Lostprophets, но последният им албум Weapons беше добра причина да поотупам нещата от прахта и да си обещая никога повече да не го правя. Lstprphts са голяма банда, мамка му, но това надали е нещо, което милионите им фенове по света не знаят.
Сори, че този път не съм много метъл и не съм много модерен, но ще го преживееш. Айде, cya.
RICKY WARWICK
Ricky е известен на максимум десет души в България, а аз лично познавам точно един човек, който да е фен на The Almighty. Тук обаче няма да си говорим за тях, а за самостоятелнoто му творчество. Буквално се СБЛЪСКАХ с него, докато пътувахме със Стиф за Каварна и той пусна в плейъра Love Many Trust Few. Сещаш се, ситуацията беше от типа „Ама аз това защо не съм го чувал по-рано?”. После изслушах шибания албум над триста пъти, преди да спра да го въртя постоянно. Става въпрос за американа, рокабили и всичко друго, което ти идва наум, когато чуеш имената на Bruce Springsteen и Neil Young. Ricky има още два албума, Tattoos & Alibis и Belfast Confetti, обаче Love Many Trust Few някак си просто изпъква пред тях.
LIZZY BORDEN
Иска ми се и тука да е като в нормалните страни - хората да ходят по концерти и впоследствие да стават фенове на някоя банда, а само да ходят на концерти, защото харесват ...... (тук постави произволни немски и/или скандинавски пауър метъл доайени). Идентичен беше случаят при мен с Lizzy Borden - група, която досега бе минавала единствено покрай периферията на слуха ми и която тотално ме спечели с един най-добрите концерти, на които изобщо съм присъствал. Ако и ти не си особено навътре, ти препоръчвам да започнеш отзад напред с Appointment With Death от 2007-ма и имай предвид, че на живо този човек звучи още по-добре. Класически хеви метъл, какво повече да кажа.
GHOSTPOET
Не ме питай откъде, няма значение и не, не е метъл, не е рок, не е и хип-хоп, трип хоп или пост рок. Ghostpoet е от онези безстилови артисти, които хем супер много харесваш, хем не би рекламирал на приятелите си. Най-общо това е музика, която е най-добре да слушаш между 3 и 6 сутринта, махмурлукът е по желание. Пробвай.
SIGNAL
Една от бандите на Mark/Marcie Free - вероятно най-известния транссексуален в света на рока, чийто глас няма да спра да обичам заради Ready to Strike и Thrill of A Lifetime на King Kobra. Loud & Clear на Signal е един от онези забравени (или незапомнени, и аз не знам) албуми, които изкарват на повърхността неудобната истина, че през 80-те такова нещо като слаб AOR няма. Шегичка. Или пък не.
BLESSED BY A BROKEN HEART
Признавам, тези не ги дишах в началото, обаче с времето свикнах да преглъщам гнусните встъпителни сабатонски клавирки и гейските двойни касички и започнах да обръщам внимание на сърцевината, а именно - убийствена рок музика, каквато никой не е правил примерно от времето на Slave to the Grind на Skid Row. А едно от парчетата им се казва Shut Up and Rock, ебаси, наистина никой вече не прави такава музика.
LOSTPROPHETS
Времето има гадния навик да те кара понякога да забравяш любимите си банди. E, и на мен ми се случи с Lostprophets, но последният им албум Weapons беше добра причина да поотупам нещата от прахта и да си обещая никога повече да не го правя. Lstprphts са голяма банда, мамка му, но това надали е нещо, което милионите им фенове по света не знаят.
Сори, че този път не съм много метъл и не съм много модерен, но ще го преживееш. Айде, cya.
Нали си наясно, че за болшинството хора тук си писал нещо на неразбираемо на китайски, така че коментарите ще бъдат няколко пъти по-малко от тези под размишленията ти за журналистическите бисерчета, което само по себе си е ирония на съдбата, защото същите тези журналистчета едва ли са чували и половината от артистите в настоящия пост, затова няма да коментират със сигурност.
ОтговорИзтриванеНякак весело се получи, нали?
Разбира се, че съм наясно. Наскоро си говорихме с брат ми точно за това - малко хора ще обърнат внимание, ако пишеш и говориш за нещата, които харесваш. Почувства ли се някой засегнат някой обаче, стой и си гледай брояча на посещенията и коментарите. Не че не го знаеш това.
ОтговорИзтриванеБлагодаря, че ми отвори очите за Ghostpoet. И те подкрепям да правиш все повече теми като тази, в които да ни показваш музика (и не само), която да е различна от тази, която болшинството очаква от теб да пишеш.
ОтговорИзтриванеИмаш подкрепа и разбиране и от мен, за това което правиш. Все повече се убеждавам, че живеем в "крива" страна, в която има едни хора които живеят единствено, за да се опитват да мачкат направеното, и мамка му, те са много. Но.... те никога няма бъдат докоснат наистина от изкуството, най-общо казано. И точно защото са супер нагли, безкомпромисни и комплексирани, съм забранил навсякъде където пиша под една или друга форма, коментари, мнения, "препоръки", точно заради такива индивиди, ебати, енергията ми е скъпа. Съвсем скоро се сблъсках с онлайн негативизма, и точно такива "разбирачи", в желанието си да се направят на много умни, станаха просто смешни. Подмолното им душене се усеща винаги, навсякъде, защото те искат да се "хранят", по някакъв начин, да усещат слабост в това което пишем, но тайничко в себе си, някъде там в "кривата" им душичка, искат и те да го правят и на тях да им се получава. Мога много да напиша по този въпрос, но ще се огранича, ще го оставя да назрее и ще се опитам да го претворя в нещо мое, нещо което чувствам.
ОтговорИзтриванеGhostpoet e класа!
ОтговорИзтриванеА мога ли някъде да намеря на Ricky Warwick - Love many trust few, като торент имам предвид
ОтговорИзтриванеА мога ли да намеря някъде на Ricky Warwick - Love many trust few, като торент имам предвид?
ОтговорИзтриване