BUILT TO LAST: 100 БРОЯ СПИСАНИЕ ПРО-РОК

Ще бъда кратък. Списание Про-РОК този месец издава своя стотен брой. Списанието, което чета от 10 години (т.е половината от съзнателния ми живот) и в което пиша от почти 6. Сигурно ще е клиширано, ако кажа, че буквално съм израснал с него, но това е простичката истина.

 

Сто броя не са малко, не са и чак толкова много, но на фона на действителността в кенефа, който някои все още имат овчедушието да възпяват като "мила родино" и в който живеем, това е добро постижение. А и се сети колко независими списания у нас могат да се похвалят с това. Не съм съвсем сигурен, обаче в главата ми се върти една цифра, която много прилича на 0.

Защо точно ние стигнахме дотук, а не някой друг? Честно, не е лесно да си отговориш на това. Сигурно защото си вярваме, но без да се приемаме твърде насериозно. Защото си имаме нещо наше, зад което всички стоим на 100%, независимо от компромисите, които понякога ни се налага да правим дори със самите себе си. Не сме защитавали чужди интереси и не ни е движила идеята да сме опозиция на който и да е - по-скоро през годините имаше някакви опити на някакви хора да бъдат наша опозиция, но къде са те сега?

Може би ключът е просто това, че всички ние приемаме Про-РОК като част от живота си. Не като хоби, не като нещо, с което се занимаваш само тогава, когато нямаш какво друго да правиш. Сигурен съм, че ако на който и да е от нас му вземеш крайните срокове, мрънкането на главния редактор, напрежението и няколкото дни в месеца, в които му се налага да пише до 8 сутринта, както Стифф беше казал, ще получиш някакъв непълноценен индивид. Той казва също, че Про-РОК е и кауза, но това е доста непълно. Той е, да, точно така, начин на живот. Отношение, ако ти харесва повече. Защото сред нас има всякакви - студенти, мениджъри, бачкатори, безделници (Торден), тийнове, горди бащи, застаряващи чичаци (хе-хе!), хора с различно ...ъъъъ... социално и каквото там друго има положение, обаче има едно нещо нещо, което ни прави абсолютно равни един на друг и това е Про-РОК и отдадеността ни към него. В случая нищо друго няма значение.

Не знам дали някой от нас се е надявал да се задържим 12 години наоколо, но с хората, които стоят зад всичко това, мога да си позволя дързостта да вярвам, че списанието наистина oтговаря на заглавието на това, което четеш сега. Все пак надживяхме и преживяхме много и сигурен съм, ще преживеем и надживеем още.

Честит стотен брой на единственото списание за метъл в България. Време е да празнуваме!

MERCH'N'DICE

 

 

Какво пък общо има мърчъндайзът с играта на зарове? Повече, отколкото предполагаш, особено ако едното го поръчваш от ъндърграунд лейбъли и банди, а на другото залагаш десетачки. Става въпрос за истински хазарт, защото при ъндърграунда точно това е най-якото - няма рифъндове, никой не ти се извинява и не те кара да чакаш за презареждане. Просто ти праща това, което има подръка и евентуално още нещо - като компенсация. Печелиш и губиш. Но не се и отказваш.  Общо взето това е и причината гардеробът ми да е пълен с неща, които никога не съм си поръчвал или изобщо не съм предполагал, че един ден ще имам. Нека ти покажа най-готините грешки, които имам щастието да (не) нося.

Това, което виждаш, очевидно са два джъмпъра на Thirty Days of Night Records. Не съм си ги поръчвал. Поръчах си варсити с цветния дизайн на гърба, но вместо него получих това. Ми тая простотия с Бафомет и пентаграмата е истински култ, честно.




Тениска на Gallows, която исках сива. Както виждаш, черна е и й отне два месеца и пътуване до Анкъридж, Аляска и екскурзии до Лос Анджелис и Мексико, докато стигне до мен, но това е друга история.




Тениска с дълъг ръкав на Defeater покрай убийствения Empty Days, Sleepless Nights. Нека ти кажа две неща. Никога не съм си поръчвал лонгслийв. Никога не съм си поръчвал Лонгслийв XS размер. Все още търся момиче, на което да я подаря, ха-ха-ха.

 

Dead Swans тениска, която трябваше да е синя с жълта щампа. Не знам защо на снимката изглежда girlie, всъщност не е, хе-хе.




Carcer City ми станаха толкова любими с The Road Journals, че нямаше как остана безразличен пред това как си правят откровена пишка с логото на Channel. Аз за малко по-големият размер на тениската няма да ги съдя, но онези акули в отдела за интелектуална собственост на въпросната компания по-добре да не я виждат.




Nothing са супер яка нюуейв/постпънк депресия от Филаделфия и ще те агитирам да ги пробваш на фейсбук страницата им. Към мен повече от два месеца пътуваше стандартна обикновена тениска с лого на Nothing, обаче когато отворих пакета имаше бележка, която общо взето гласеше "sorry for the delay, here's some free stuff" и ей тази красота беше сред всичко останало.





Предполагам, че No Omega поне си ги чувал, защото са идвали (май) два пъти в България. Принципно не понасям дънкови якета и елеци с по 600 нашивки на немски траш банди, обаче тези две неочаквани подаръчета направиха от моя деним истински badass motherfucker.



Тази трябваше да е сива, а не бяла. Все тая де - тук важен е не дизайнът и цветовете, колкото посланието. Хубаво го виж. А, да. Sharks са ебати бандата.



След кратка справка с етикета се разбра, че ще ми се наложи да нося Deez Nuts тишърт с размер S, а не с М. Не че има лошо, но ако имаш цици и/или паласки това няма как да го облечеш, без да изглеждаш съвсем смешен.



Ми да. Имам още доста сбъркани поръчки, но за тях някой друг път - ако изобщо се сетя. Разбира се, не оставяй с впечатлението, че всеки път, когато съм си поръчвал нещо, всичко е било сгрешен. Просто се случва от време на време и мисля, че всички тези бонуси или подменени без моето и твоето знание артикули си носят тръпка. Честно казано, сигурно щеше да ми е по-скучно, ако всеки път получавах точно това, върху което съм кликвал на компа.

П.С. Всички тениски, блузи и нашивки, които виждаш тук са, държа да отбележа, са поръчвани директно от бандите или техните лейбъли и прочие, а не от разни бит-пазароподобни "метъл" магазини, в които има 7000 пиратски тениски, но нито 1 диск. И ако нещо качеството на снимките не те кефи, ела да снимаш ти другия път. Наздраве.