ПО ПЪТЯ

Поредният отменен по-независещи-от-нас-обстоятелства концерт тези дни ме накара да се позамисля отново защо броят на концертите в България, които посещавам, прогресивно започна да намалява през последните години. И причината не е, че съм се преместил да живея някъде другаде, хе-хе.

Първо, не знам дали преувеличавам, но в България тези като мен, които имат малко по-различен от стандартния за нашите географски ширини Helloween-WASP-Slayer-UDO-Manowar вкус, са подложени на някакъв сорт концертен геноцид. Явно промоутърите не смятат, че турнета като Eight Plague (Machine Head/BMTH/Devildriver/Darkest Hour) трябва да минават през София или че тук има хора, които слушат тези банди. Самите те надали са и чували за изброените след Machine Head, но това е съвсем отделна тема. Като събереш две и две излиза, че тази година наистина актуалните имена, които гледахме тук бяха Deez Nuts, Cruel Hand, Terror и Take Offense - с хардкор концертите нещата традиционно са окей, обаче жална ти майка ако слушаш August Burns Red или изобщо банди, които са създадени след като чичо ти се е уволнил от казармата. Тук ще продължават да канят едни и същи метъл банди докато:

А) спреш да слушаш музика
Б) прослушаш немски пауър

Както се казва, изборът е в твоите ръце!

Второ, дори и да ида на концерт, атмосферата там е една такава... специфична и по български неприятна. Някакви индивиди ще те гледат лошо (щото не си един от „техните"), ще ръмжат, ще си вадят скритото в чорапа патронче евтина водка и ще те питат "Абе, ти ли си емото от Про-РОК"? И после ще се чудят защо им казваш орки, ха-ха... Другият вариант пък е да видиш субекти, които (образно казано) си барат пишките в тъмното в ултимативен опит да установят кой от тях е по-голям веган. Изобщо, много хора тук са забравили, че на концерти се ходи основно за да си прекараш просто добре и... ами, да, и да чуеш малко музика на живо. Това е рокендрол, ебаси.

Започнах толкова отдалеч само за да ти кажа, че ако и при теб нещата стоят по същия начин, то съм сигурен, че рано или късно ще ти писне, ще погледнеш навън и просто ще отидеш да гледаш любимите си банди някъде другаде. А когато се върнеш, ще започнеш отново да планираш концерт или фестивал навън и ще ти е през онази работа на колко концерта в България ще отидеш. Това всъщност е третата причина да спра да посещавам разни събития тук.

Та, понеже тази есен отново ти предстои да бъдеш облъчен със скандинавци, "доайени" и не знам какво още, нека просто ти предложа най-добрите турнета в Европа тази есен, с които ще имаш шанс да вземеш твоята глътка въздух. Включил съм и приблизителни минимални (не знам на коя от двете думи трябва да акцентирам повече) разходи за посещение на всяко от тях, в които влизат примерно път, билет за дата от шоуто, две нощувки и храна. С кинтите за мърч, клубове и мацки се оправяй сам, а възможността да си турист и да ходиш да се снимаш как храниш гълъбите на централния площад в Милано примерно я изключвам напълно, ха-ха-ха. Но стига глупости.

КАКВО? VANS WARPED TOUR
КОГА? 10.11.2012 г.
КЪДЕ? Лондон, Ю Кей
КОИ? LOSTPROPHETS, BRING ME THE HORIZON, ARCHITECTS, FUNERAL FOR A FRIEND, BURY TOMORROW, BREATHE CAROLINA, THE ACACIA STRAIN, 3OH!3, A SKYLIT DRIVE, NEW FOUND GLORY и мн. др.
ЗАЩО? Защото великото щатско Vans Warped Tour за пръв път стъпва в Европа и според организаторите това е само началото. Бр-р-р-р!
КОЛКО? Около 600 лв.

КАКВО? IMPERICON NEVER SAY DIE TOUR
КОГА? 12.10-03.11.2012 г.
КЪДЕ? Цивилизованата част на Европа, с дати в Англия, Франция, Германия, Холандия, Белгия, Полша и Чехия
КОИ? WE CAME AS ROMANS, STICK TO YOUR GUNS, BLESSTHEFALL, THE BROWNING, OBEY THE BRAVE, FOR THE FALLEN DREAMS и др.
ЗАЩО? Защото NSD в момента е един от най-големите пътуващи фестивали е Европа и след като тази година няма да има Eastpak Antidote турне, това е твоят шанс за нещо свежо ако британците на Warped ти идват в повече, въпреки наличието на абсолютно отвратителните Obey the Brave и For the Fallen Dreams.
КОЛКО? Много зависи, но за голяма част от датите около 500 лв. ще ти свършат работа

КАКВО? ARCHITECTS/WHILE SHE SLEEPS/HEIGHTS EUROPEAN TOUR
КОГА? 11.10-03.11.2012 г.
КЪДЕ? Турнето не се нрави единствено на изтънчения балкански вкус, така че търси дати навсякъде другаде.
ЗАЩО? Ти шегуваш ли се?
КОЛКО? Честно казано, ако ще ходиш в Любляна или Братислава можеш да минеш много тънко. Имам предвид мн-о-о-о-о-о-го т-ъ-ъ-ъ-ъ-н-к-о.

КАКВО? AUGUST BURNS RED/THE DEVIL WEARS PRADA/WHITECHAPEL EUROPEAN TOUR
КОГА? 26.10-19.11.2012 г.
КЪДЕ? Германия, Италия, Полша, Швейцария, Франция, Белгия, Дания
ЗАЩО? Защото да видиш в една вечер великите ABR, заедно с една от малкото други християнски метълкор банди, които не са супер гадни и вероятно най-добрата нова дет метъл група не е за изпускане.
КОЛКО? Погледни Never Say Die Tour.

Ами, това е от мен. Погледни какви банди гледат само на някакви си 1000 километра от нас и ми кажи честно, че концертният живот тук наистина ти харесва. Наздраве!

THE BRITISH WAY MMXII

или 10 британски албума, които трябва да чуеш през 2012-та

... за да свериш часовника със съвремието или, по-добре, направо да го изхвърлиш през терасата и да го смениш с нов. Няма да ти говоря общи приказки и да ти пробутвам новите дискове на Architects, Your Demise, While She Sleeps, Young Guns, Gallows или Enter Shikari, които и без това няма да пропуснеш, а ще те хвана за яката и директно ще те завлека да видиш отблизо изкривената физиономия на истинския британски ъндърграунд. Някои от изброените долу албуми отдавна са излезли, други са наскоро пуснати от самите банди за безплатен даунлоуд, а трети няма и да помиришеш до края на годината, така че проблемът не е само в торент тракерите, които ползваш, да знаеш, ха-ха-ха... Нека предупредя, че ако не харесваш последните албуми на Iron Maiden, но смяташ Nostradamus на Judas Priest за истински шедьовър на брит метъла, най-добре не чети нататък, а отиди да смениш байпаса и да предплатиш вноската на старческия дом за следващата година. И без това не знаеш колко ти остава.

CARCER CITY - THE ROAD JOURNALS

Пичовете си скъсват задниците да работят какви ли не лайна, за да могат да издържат бандата и евентуално да си платят годишната такса в университета, но не само че не се оплакват, не мрънкат и не търсят извинения, че за 5 години не са видели и пени, ами успяват да издадат един от албумите на годината съвсем сами. За сравнение, повечето от калъфите, които в България минават за метъл музиканти, за два пъти повече време не албум, ами една свястна песен не могат да запишат, но иначе са иначе са по-тънкообидни от девствена гимназистка и ще се държат с теб така, сякаш си им длъжен за нещо. Но да се върнем на убийствения The Road Journals - можеш да го намериш съвсем безплатно на www.download.carcercity.co.uk, така че нямаш извинение да не разбереш какво значи „скауз метъл”.

POLAR - IRON LUNGS
Polar са пънк, бейби, и то от онзи, който те хваща за топките и по някое време се опитва да те обеси на тях, което автоматично го прави в пъти по-екстремен от сума ти метъл банди. Няма какво да ревеш по Sex Pistols, с албуми като Iron Lungs и банди като Polar, Gallows и Feed The Rhino никой вече не чака поредния някакъв-си-ривайвъл, просто защото днес пънкът звучи също толкова автентично и на място, колкото и през 77-ма, само че сега му е пораснал, образно казано, още един чифт.




HEIGHTS - ТBA

Някои правят грешката да ги наричат хардкор, обаче този етикет е толкова неуместен, колкото  и всеки друг. Не можеш да ги облечеш в думи, а и няма много смисъл. Единственото, което има смисъл да кажеш е, че те са от онези банди, които ако те хванат в грешното настроение, могат и да те разплачат. Сигурен съм, че всеки от нас си има поне няколко такива, ха-ха... Както и да е, в момента Heights приключват записите на наследника на миналогодишния Dead Ends, няколко месеца след след като изритаха вокалиста Thomas Debaere и басистът Аlex Monty зае мястото му. Заглавие и предварителна информация все още няма, но от бандата обещават да го издадат преди края на годината, а аз стоя и потривам ръце от нетърпение.




BROTHERHOOD OF THE LAKE - DESPERATION IS THE ENGLISH WAY, VOL. 1

За някои банди можеш да кажеш, че правят ...ъ-ъ-ъ, как беше...а, да, хубава музика. Е, Brotherhood of the Lake не са от тях, защото те свирят гадна музика. Desperation is the English Way е гаден, примитивен, отвратителен и според някои супер еднообразен, а на моменти смърди и на блек метъл, но точно това това му е най-якото. Вътре има и Black Sabbath, естествено, както и Every Time I Die, но това си е в реда на нещата. Ако музиката можеше да се описва само с цветове, то вместо тези пет изречения щях да плясна една голяма черна точка и... ами това е, какво.




PURE LOVE - ANTHEMS

Новата банда на Frank Carter (ex-Gallows) и Jim Carroll от адски любимите ми The Hope Conspiracy прави толкова голям завой от пънка и хардкора, че много хора прибързано и предрекоха бърза смърт. Груба грешка. Anthems би трябвало също да излезе в края на годината и ако можем да съдим по двата излезли досега сингъла, Pure Love черпят с пълни шепи от наследството на The Who, Led Zeppelin, The Clash и дори Thin Lizzy, а някои от вас със сигурност ще хванат лекото намигване към The Smiths в заглавието (и не само!) на Handsome Devils’ Club. А както знаем, когато The Smiths са замесени, това няма как да е лошо нещо...




LAST WITNESS - MOURNING AFTER

Разни госпожички се оплакват, че Mourning After им бил прекалено еднообразен, но това си е техен проблем. Ако ти кажа, че той звучи като нещо средно между Architects от ерата Hollow Crown и шведски олдскуул дет метъл , сигурно ще съм близо до истината, но самият факт, че за 27 минути Last Witness успяват да направят от мозъка ти крем брюле, е повече от красноречив.




FEED THE RHINO - THE BURNING SONS

Всичко, казано за Polar, важи и за Feed the Rhino с тази разлика, че в личната ми ценностна система носорозите (колко тъпо да ги наричам така, ха-ха-ха) не се класират толкова напред, колкото онези по-горе, пък и захапката им на моменти напомня доста на тази на Cancer Bats. Спокойно де, FTR не са тук, за да ти дъвчат задника, но с албум като The Burning Sons определено могат да го наритат както си искат. Между другото, един приятел наскоро изцепи: "Never Mind the Bollocks, Here's Feed The Rhino!", ха-ха-ха, добре де, знам, че не е вярно и е прекалено, но просто звучи добре.




SHARKS - NO GODS
Чувствай се свободен да прочетеш интервюто с тях на фейсбук страницата на Про-РОК, а ако се чудиш дали попадат в периметъра на собствения ти вкус, си задай въпроса дали би искаш да чуеш банда, която звучи едновременно като The Clash, The Smiths, The Cure, когато не са пред самоубийство и примерно The Gastlight Anthem, No Gods е твоето нещо. Стига да не си религиозен, разбира се.




THE ELIJAH - I LOVED I HATED I DESTROYED I CREATED
I Loved I Hated I Destroyed I Created е хапка, която не е много лесна за преглъщане, включително и от мен самия, но оценявам факта, че The Elijah звучат абсолютно уникално и не могат да бъдат сбъркани практически с никого. Не ми се обяснява за какво иде реч, защото вече един път направих грешката да се опитам, така че просто побързай към линка долу и си вземи чаша вода, за да го прокараш по-лесно.




CANTERBURY - HEAVY IN THE DAY

Те имат един от най-забавните YouTube канали изобщо, те са поп (добре де, рок), те приличат на хипстъри и онова претенциозно копеленце и парвеню, късметът, обича точно такива като тях, така че не се изненадвай ако един ден Canterbury станат суперзвезди, защото притежават всичко нужно, за да бъдат такива. Дали ще станат е съвсем отделен въпрос, а и е също толкова вероятно завинаги да си останат ъндърграунд, но толкова сръчно композиран албум като Heavy In the Day заслужава поне моето и твоето внимание.




Естествено, че пропускам и много други. Примерно The Union of Crowns на Bury Tomorrow, макар че те не са точно ъндърграунд, понеже са към мейджър (същото се отнася и за Pure Love, но айде). Новият Lower Than Atlantis пък излиза през септември. Мелодичните пънкове Decade също ще издадат до края на годината, а с EP-та се отчетоха Dead Swans, Mallory Knox, Fathoms, Lay Siege и най-вече убийствените Napoleon (наздраве, Христо!). И така нататък. Може пък по-нататък да си поговорим и за въпросните EP-та, кой знае, макар че малко ме съмнява, ха-ха-ха...

The Number 23

Започвам цялото това нещо с леко неудачна заигравка с не непременно слабия филм на иначе отвратителния Джоъл Шумахър, и сега ще ти кажа защо. Първоначалната... ъъъ... идея беше да пусна блога точно на рождения си ден (няма нужда да ми честитиш на патерици, спокойно), но по една или друга причина това не се случи и започна едно гол-я-я-я-мо отлагане, което реших да приключа днес. Но това е само някакво си заглавие, мамка му, така че нека просто ти кажа здрасти и да ти благодаря, че си тук. Този блог започва точно от там, където свърши Fresh Blood страницата в Про-РОК и ще бъде нещо като нейно логично продължение, с тази разлика, че тук ще те облъчвам не само с музика, но и с всички онези неща, които думата рокендрол носи със себе си - хайде да не изброявам, знаеш какво имам предвид. Moжеш да си сигурен, че More Blood ще бъде зловещо откровен, твърде често твърде арогантен, по-ли-ти-че-ски-не-ко-рек-тен и ще гледа леко вкиснато и песимистично на заобикалящия те свят. И че един ден може би, дебело подчертавам, може би, ще разбереш защо смятам GG Allin за толкова велик.

Между другото, не ме очаквай всеки вторник точно-в-дванайсет-без-пет, но обещавам да се навъртам тук достатъчно често, че да не ми се налага някой ден да чистя паяжините, a и няма нищо рокендрол в това да правиш всичко по часовник, нали така?

За тези, които не знаят кой съм, ще бъда кратък - казвам се Антон Калмуков, по-известен сред определен кръг хора като cynical от списание Про-РОК. Twenty-three years old, young and bitter.

И последно и може би най-важно, искам отново да ти благодаря - независимо дали си някое от хлапетата, които по концерти идват и искат да си говорим за музика, пичът, който дойде и ми каза, че е прослушал Bring Me The Horizon заради мен, лудият фен на Stick To Your Guns, който не пропусна да спомене колко много оценява интервюто с тях или мацката, която снима разни дечица с последния брой на списанието. Не желая да звуча популистки, но точно заради вас знам, че има смисъл от всичко това, което правя и че го правя добре. Хайде, до следващия път!