The Number 23

Започвам цялото това нещо с леко неудачна заигравка с не непременно слабия филм на иначе отвратителния Джоъл Шумахър, и сега ще ти кажа защо. Първоначалната... ъъъ... идея беше да пусна блога точно на рождения си ден (няма нужда да ми честитиш на патерици, спокойно), но по една или друга причина това не се случи и започна едно гол-я-я-я-мо отлагане, което реших да приключа днес. Но това е само някакво си заглавие, мамка му, така че нека просто ти кажа здрасти и да ти благодаря, че си тук. Този блог започва точно от там, където свърши Fresh Blood страницата в Про-РОК и ще бъде нещо като нейно логично продължение, с тази разлика, че тук ще те облъчвам не само с музика, но и с всички онези неща, които думата рокендрол носи със себе си - хайде да не изброявам, знаеш какво имам предвид. Moжеш да си сигурен, че More Blood ще бъде зловещо откровен, твърде често твърде арогантен, по-ли-ти-че-ски-не-ко-рек-тен и ще гледа леко вкиснато и песимистично на заобикалящия те свят. И че един ден може би, дебело подчертавам, може би, ще разбереш защо смятам GG Allin за толкова велик.

Между другото, не ме очаквай всеки вторник точно-в-дванайсет-без-пет, но обещавам да се навъртам тук достатъчно често, че да не ми се налага някой ден да чистя паяжините, a и няма нищо рокендрол в това да правиш всичко по часовник, нали така?

За тези, които не знаят кой съм, ще бъда кратък - казвам се Антон Калмуков, по-известен сред определен кръг хора като cynical от списание Про-РОК. Twenty-three years old, young and bitter.

И последно и може би най-важно, искам отново да ти благодаря - независимо дали си някое от хлапетата, които по концерти идват и искат да си говорим за музика, пичът, който дойде и ми каза, че е прослушал Bring Me The Horizon заради мен, лудият фен на Stick To Your Guns, който не пропусна да спомене колко много оценява интервюто с тях или мацката, която снима разни дечица с последния брой на списанието. Не желая да звуча популистки, но точно заради вас знам, че има смисъл от всичко това, което правя и че го правя добре. Хайде, до следващия път!