THE BRITISH WAY MMXII

или 10 британски албума, които трябва да чуеш през 2012-та

... за да свериш часовника със съвремието или, по-добре, направо да го изхвърлиш през терасата и да го смениш с нов. Няма да ти говоря общи приказки и да ти пробутвам новите дискове на Architects, Your Demise, While She Sleeps, Young Guns, Gallows или Enter Shikari, които и без това няма да пропуснеш, а ще те хвана за яката и директно ще те завлека да видиш отблизо изкривената физиономия на истинския британски ъндърграунд. Някои от изброените долу албуми отдавна са излезли, други са наскоро пуснати от самите банди за безплатен даунлоуд, а трети няма и да помиришеш до края на годината, така че проблемът не е само в торент тракерите, които ползваш, да знаеш, ха-ха-ха... Нека предупредя, че ако не харесваш последните албуми на Iron Maiden, но смяташ Nostradamus на Judas Priest за истински шедьовър на брит метъла, най-добре не чети нататък, а отиди да смениш байпаса и да предплатиш вноската на старческия дом за следващата година. И без това не знаеш колко ти остава.

CARCER CITY - THE ROAD JOURNALS

Пичовете си скъсват задниците да работят какви ли не лайна, за да могат да издържат бандата и евентуално да си платят годишната такса в университета, но не само че не се оплакват, не мрънкат и не търсят извинения, че за 5 години не са видели и пени, ами успяват да издадат един от албумите на годината съвсем сами. За сравнение, повечето от калъфите, които в България минават за метъл музиканти, за два пъти повече време не албум, ами една свястна песен не могат да запишат, но иначе са иначе са по-тънкообидни от девствена гимназистка и ще се държат с теб така, сякаш си им длъжен за нещо. Но да се върнем на убийствения The Road Journals - можеш да го намериш съвсем безплатно на www.download.carcercity.co.uk, така че нямаш извинение да не разбереш какво значи „скауз метъл”.

POLAR - IRON LUNGS
Polar са пънк, бейби, и то от онзи, който те хваща за топките и по някое време се опитва да те обеси на тях, което автоматично го прави в пъти по-екстремен от сума ти метъл банди. Няма какво да ревеш по Sex Pistols, с албуми като Iron Lungs и банди като Polar, Gallows и Feed The Rhino никой вече не чака поредния някакъв-си-ривайвъл, просто защото днес пънкът звучи също толкова автентично и на място, колкото и през 77-ма, само че сега му е пораснал, образно казано, още един чифт.




HEIGHTS - ТBA

Някои правят грешката да ги наричат хардкор, обаче този етикет е толкова неуместен, колкото  и всеки друг. Не можеш да ги облечеш в думи, а и няма много смисъл. Единственото, което има смисъл да кажеш е, че те са от онези банди, които ако те хванат в грешното настроение, могат и да те разплачат. Сигурен съм, че всеки от нас си има поне няколко такива, ха-ха... Както и да е, в момента Heights приключват записите на наследника на миналогодишния Dead Ends, няколко месеца след след като изритаха вокалиста Thomas Debaere и басистът Аlex Monty зае мястото му. Заглавие и предварителна информация все още няма, но от бандата обещават да го издадат преди края на годината, а аз стоя и потривам ръце от нетърпение.




BROTHERHOOD OF THE LAKE - DESPERATION IS THE ENGLISH WAY, VOL. 1

За някои банди можеш да кажеш, че правят ...ъ-ъ-ъ, как беше...а, да, хубава музика. Е, Brotherhood of the Lake не са от тях, защото те свирят гадна музика. Desperation is the English Way е гаден, примитивен, отвратителен и според някои супер еднообразен, а на моменти смърди и на блек метъл, но точно това това му е най-якото. Вътре има и Black Sabbath, естествено, както и Every Time I Die, но това си е в реда на нещата. Ако музиката можеше да се описва само с цветове, то вместо тези пет изречения щях да плясна една голяма черна точка и... ами това е, какво.




PURE LOVE - ANTHEMS

Новата банда на Frank Carter (ex-Gallows) и Jim Carroll от адски любимите ми The Hope Conspiracy прави толкова голям завой от пънка и хардкора, че много хора прибързано и предрекоха бърза смърт. Груба грешка. Anthems би трябвало също да излезе в края на годината и ако можем да съдим по двата излезли досега сингъла, Pure Love черпят с пълни шепи от наследството на The Who, Led Zeppelin, The Clash и дори Thin Lizzy, а някои от вас със сигурност ще хванат лекото намигване към The Smiths в заглавието (и не само!) на Handsome Devils’ Club. А както знаем, когато The Smiths са замесени, това няма как да е лошо нещо...




LAST WITNESS - MOURNING AFTER

Разни госпожички се оплакват, че Mourning After им бил прекалено еднообразен, но това си е техен проблем. Ако ти кажа, че той звучи като нещо средно между Architects от ерата Hollow Crown и шведски олдскуул дет метъл , сигурно ще съм близо до истината, но самият факт, че за 27 минути Last Witness успяват да направят от мозъка ти крем брюле, е повече от красноречив.




FEED THE RHINO - THE BURNING SONS

Всичко, казано за Polar, важи и за Feed the Rhino с тази разлика, че в личната ми ценностна система носорозите (колко тъпо да ги наричам така, ха-ха-ха) не се класират толкова напред, колкото онези по-горе, пък и захапката им на моменти напомня доста на тази на Cancer Bats. Спокойно де, FTR не са тук, за да ти дъвчат задника, но с албум като The Burning Sons определено могат да го наритат както си искат. Между другото, един приятел наскоро изцепи: "Never Mind the Bollocks, Here's Feed The Rhino!", ха-ха-ха, добре де, знам, че не е вярно и е прекалено, но просто звучи добре.




SHARKS - NO GODS
Чувствай се свободен да прочетеш интервюто с тях на фейсбук страницата на Про-РОК, а ако се чудиш дали попадат в периметъра на собствения ти вкус, си задай въпроса дали би искаш да чуеш банда, която звучи едновременно като The Clash, The Smiths, The Cure, когато не са пред самоубийство и примерно The Gastlight Anthem, No Gods е твоето нещо. Стига да не си религиозен, разбира се.




THE ELIJAH - I LOVED I HATED I DESTROYED I CREATED
I Loved I Hated I Destroyed I Created е хапка, която не е много лесна за преглъщане, включително и от мен самия, но оценявам факта, че The Elijah звучат абсолютно уникално и не могат да бъдат сбъркани практически с никого. Не ми се обяснява за какво иде реч, защото вече един път направих грешката да се опитам, така че просто побързай към линка долу и си вземи чаша вода, за да го прокараш по-лесно.




CANTERBURY - HEAVY IN THE DAY

Те имат един от най-забавните YouTube канали изобщо, те са поп (добре де, рок), те приличат на хипстъри и онова претенциозно копеленце и парвеню, късметът, обича точно такива като тях, така че не се изненадвай ако един ден Canterbury станат суперзвезди, защото притежават всичко нужно, за да бъдат такива. Дали ще станат е съвсем отделен въпрос, а и е също толкова вероятно завинаги да си останат ъндърграунд, но толкова сръчно композиран албум като Heavy In the Day заслужава поне моето и твоето внимание.




Естествено, че пропускам и много други. Примерно The Union of Crowns на Bury Tomorrow, макар че те не са точно ъндърграунд, понеже са към мейджър (същото се отнася и за Pure Love, но айде). Новият Lower Than Atlantis пък излиза през септември. Мелодичните пънкове Decade също ще издадат до края на годината, а с EP-та се отчетоха Dead Swans, Mallory Knox, Fathoms, Lay Siege и най-вече убийствените Napoleon (наздраве, Христо!). И така нататък. Може пък по-нататък да си поговорим и за въпросните EP-та, кой знае, макар че малко ме съмнява, ха-ха-ха...